Рецината често се продава като носталгия в чаша. Елени Кехри обръща тази история.
Инженерът химик и енолог, заедно с Йоргос Дарлас, третира боровата смола като тероар — вкус на място — не като сувенир. Линията Kallos, с корени от 1979 и презапуск през 2024, картографира морски срещу планински бор така, както други имения картографират единично лозе. Наричат го пайнярд. Патентован устойчив метод за смола, признат от гръцката организация за индустриална собственост, цели да пази повече лимонен и терпени от конвенционалното киселинно набождане, което често дава по-мазна смола. Студените априлски сборове се отличават от по-горещите август–септемврийски гори. Зрял асиртико при ниски добиви после носи това, което те наричат „мета-рецина“ — гръцка идентичност, изострена от горска химия.
Мини-концепт: смолата като тероар. Повечето хора срещат рецината като ваканционна шега или напитка-спомен. Кехри те кани да опиташ от коя гора е смолата и кога е събрана. Това е съзнателен избор срещу случаен ароматизиран кен, който само се преструва на място.
Запази началната година. 1979 започва линията. 2024 я презапуска. Гората, не картичката, е точката.
English briefing
Retsina as forest: Kechri’s pineyard idea
Chemical engineer–oenologist Eleni Kechri treats pine resin as terroir, not nostalgia. Her Kallos line maps sea pine versus mountain pine, using a patented sustainable tap that keeps more limonene and terpenes.
Retsina is often sold as nostalgia in a glass. Eleni Kechri flips that story.
The chemical engineer and oenologist, working with Yiorgos Darlas, treats pine resin as terroir — the taste of a place — not a souvenir. Their Kallos line, rooted in 1979 and relaunched in 2024, maps sea pine versus mountain pine the way other estates map a single vineyard. They call it a pineyard. A patented sustainable resin method, recognised by the Hellenic Industrial Property Organisation, aims to keep more limonene and terpenes than conventional acid taps, which often run oilier. Cold April collections differ from hotter August–September forests. Mature Assyrtiko at low yields then carries what they frame as “meta-retsina” — Greek identity sharpened by forest chemistry.
Mini-concept: resin as terroir. Most people meet retsina as a holiday joke or a memory drink. Kechri asks you to taste which forest the resin came from, and when it was collected. That is an intentional choice against a random flavoured can that only pretends at place.
Keep the root year. 1979 started the line. 2024 relaunched it. The forest, not the postcard, is the point.
Source: Decanter
