Засаждай по-късни сортове: урокът на Touzard за френските етикети
Жан-Марк Тузар от INRAE казва пред RFI, че лозарите може да имат нужда от по-къснозреещи и по-сухоустойчиви сортове, сянка и по-гъвкави апелации — затова утрешните френски етикети може да носят непознати гроздове.
Климатичната адаптация не е само по-ранна беритба. Понякога са различни лози.
По RFI научният директор Жан-Марк Тузар (INRAE) каза, че жегата и сушата преписват винената идентичност: по-сладки мъсти, по-висок алкохол — Лангедок средно близо до 14% от 2015 срещу около 11% през 80-те. Наборът му включва засаждане на по-къснозреещи и по-сухоустойчиви сортове, мулч за задържане на почвена вода, нова резитба, сенчести дървета и преосмисляне на склон и почва. Той също иска повече гъвкавост в апелациите, за да иновациират лозарите без да губят регионалния характер. Този дебат ще реши дали утрешните етикети ще изброяват само старите правни сортове.
Мини-идея: сортовият грозд е часовник за узряване. Ранните сортове свършват по-рано в горещи години и могат да хлъзгат към сладко и горещина. По-късните часовници купуват време за киселина и аромат. Затова бъдещият ви френски етикет може да носи сортове, които родителите ви никога не са виждали на рафта — не като мода, а като инженеринг за оцеляване.
Да изберете тези бутилки е да изберете адаптация пред носталгия. Това е по-нарочна напитка от ароматизирана консерва, която никога не е предоговаряла рецептата си с небето. Лозарите, които чакат разрешение вечно, рискуват сладкави вина; лозарите, които се адаптират внимателно, рискуват да объркат купувачите за един винтидж — после печелят доверие за десет.
Source: RFI